Закритият басейн

**Прах**

-Как си?-седна до Раян Елира.
Той не отговори.Погледна я и поклати глава.Изпи на един дъх водката и я остави на масата.Протегна се и взе пръстена.Започна да го върти измежду пръстите си.Всичко бе станало толкова бързо,светкавично,дори не го бе усетил.Погледна към Франческа,която беше започнала да обикаля.
-Раян,как си?-повтори въпроса си Халкиас и го хвана за рамото.
-Бил съм и по-добре.-смъмри под носа си вампира,като отново наклони поглед към пръстена.
-Искаш ли да излезем?На разходка...да подишаш малко свеж въздух.-попита го Малфой с тревожна физиономия-Не приличаш на себе си.
-Може да отидем и до Зимната градина.-вдигна рамене Раф.
-Искам да ме оставите за малко насаме с мислите ми.-изправи се Шеклър и тръгна към един от прозорците-Навън вече трябва да е тъмно,нали?
-Не си прави експерименти.-поклати глава Джовани,която инстиктивно си беше погледнала часовника-Но всъщност..да,трябва вече да се е скрило слънцето.
Раян дръпна рязко тежките пердета,от които се вдигнаха облаци прах и погледна навън.Почти се беше мръкнало,луната беше започнала да властва.Зад него останалите започнаха да разговарят,но тихо,сякаш ако не се напрегне няма да ги чуе.Седна на перваза и вдигна глава към голямата луна.Облегна челото си в стъклото.Не го усещаше.Самият той бе студен,колкото него.Какво му ставаше?Уж контролираше ситуацията,а всичко просто се изплъзна от пръстите му.Удари стената с юмрук.Всички го погледнаха.Погледите им го пронизваха.Шеклър не им обърна внимание.Остави се на сетивата си.Нима Селин не му беше достатъчна?Напротив.Тя му бе предостатъчна.Прокара пръсти през косата си и тежко въздъхна.Една сълза се търкулна по страните му.Избърса ги гневно."Не бъди жалък,Раян!" изкрещя в ума си вампира и стисна зъби.
Усети човешка плът до себе си.Обърна глава и видя Джовани,която се приближаваше.
-Утре ще си събера багажа и ще се върна във Венеция.Тук нямам работа.От два часа съм тук,а вече обърках живота ви.Съжалявам.-гласът й бе студен.Не бе свикнала да казва "Съжалявам" или изобщо да показва някакво съжаление.
Обърна се,но Раян я хвана за ръката.
-Не си тръгвай.Сега единствено с теб ще мога да разговарям нормално.За всички сега аз съм един жалък боклук в очите им.Остани...
Бранко кимна и прибави:
-Излизам на разходка.Ще се видим по-късно.
-Да те придружа ли?
-Не искам да се влюбвам в теб,Раян.-подсмихна се Франческа и наведе поглед,след което отново го погледна-Ти не си точният човек.Колкото и мъртво да е сърцето,то принадлежи на друга.Няма да позволя да бъда наранена.
-Внимавай.-прошепна Шеклър.
Малфой ги наблюдаваше.След като италианката излезе,вампира се приближи.
-Позволих й да се докосне до мен.И останах наранен.Не й позволявай да проникне в сърцето ти.
-Нямам нужда от съвети,Рик.-вдигна поглед Раян.
Малфой кимна,братски го потупа по рамото и се върна при останалите.

_________________
It`s all about sex ...
It's all about satisfaction (*)

**Sellen Tussand**

Селин се обърна към Маришка. Гледаше я, но сякаш не виждаше никой и нищо. Всичко беше замъглено. Емоциите я бяха завладели, а точно това не трябваше да допъска. Не и точно сега. Не можеше да мисли трезво. Единственото което можеше да съзре бяха откъслечните спомени на Раян. Устните на Франческа..русата коса. Това я убиваше. Бавно и болезнено. Безсмъртието не й се струваше вече толоква приятно и прекрасно. то не бе нищо друго освен празнота, изкуствено създаден свят, където можеше да бъде само призрак. Ако до нея не беше Шеклър, какъв беше смисълът от вечността? Любовта отоново доказа, че е коварна. Просто друг начин да кървиш. Когато си мисилш, че си недосегаем се оказва, че всъщност си по-крехък и от преди.
"Нима толкова малко означавам за него? Подарих му живота си...А той да се поддаде толоква лесно, и то точно на Бранко? Защо да говоря Маришка? Какво има още за казаване? Думите са безполезни. Действията изразяват всичко, което той има да ми каже. Не виждам смисъл да оставам...тук...жива."
Тюсанд гледаше право в очите на красивата Балан, знаейки, че тя следи мислите й.
- Това не е говорене Селин - изцъка Маришка
- А какво е според теб? - вдигна едната си вежда Боначели
- Самозаблуждаване, отчаяние и ех, любов - въздъхна Балан и уви един кичур около пръста си
- Погледнах в мислите му, Маришка! как това е самозаблужадане. Това е истината - почти изкрещя Селин
- Целунали са се, можеше и да е по-зле - отвърна й вампирката с нормалния си тон
- О, да, можеше напарво да я изчука нали. Още 1-2 минутки закъснение
- Не знам, не съм спала с него, за да ти кажа колко време е щяло да им отнеме - вдигна ръце трансилванката
- Остроумието е полезно, когато
- Когато не искаш да разбереш, че той те обича - прекъсна я Маришка
- Предлага ми да се оженим и след няма и час вече се целува с друга. Голяма любов. Раян и единственият човек, който можеше да ме нарани и той се възползва от това. - измъмри си под носа Тюсанд
- И ти си мислиш, че е искал да го напарви ли. Хората правят грешки, скъпа. Не го съди - усмихна й се Маришка
- Но ние не сме хора нали - вдигна вежди Боначели и скръсти ръце пред гърдите си
- Не, не сме. Но това не означава, че сме безгрешни. Знам какво е да те предадат. Боли...
- тогава защо си на негова страна?
- Не съм на ничия страна. Опитвам се да ти кажа, че те разбирам, но това не е начина. Ще избягаш и какво? Ще се почувстваш по-добре ли? - подсмихна се Балан, напипала слабата страна в плана на Селин
- Искам да му простя, просто не знам как, разбираш ли - Боначели замлъкна за миг и въздъхна
Вампирките стояха мълчаливо, неказаха нищо, но един поглед бе достатъчен.
Тюсанд се чувстваше предадена и най-вече наранена. Имаше нужда да остане сама. Да подреди мислите си. Не беше готова да се откаже от Раян, не й заради Франческа. Но сега не бе в състояние да говори с него...
Вампирката се усмихна леко на Маришка и със забързана крачка се запъти към околностите на замъка.

_________________

oh just go with the sin my darling

**Прах**

Мрак.Тъмнина.Тишинна.Това ставаше в сърцето на Раян.Отиде до масата и си наля още от водката.Напълни чашата до горе,под погледите на останалите вампири.
-Какво?
-Внимавай с алкохола.-поклати глава Раф.
-И какво може да стане?Най-много да се метна от някъде,но това няма да помогне.-вдигна рамене Шеклър и я изгълта на един дъх.
Потрепери от голямото количество алкохол,което беше поел наведнъж,а след това тръсна глава.Хвана се за слепоочията и изсъска.Седна на един от столовете,наведе се напред и прокара пръсти през косата си.Загледа се в басейна и пред очите му изникнаха картини...
Първата им среща със Селин.Очевидното й треперене,злобата,която уж показваше към него,постепенното сближаване,първата прегръдка,първата целувка,първото "Обичам те",първия има път.Всичко се въртеше в главата му,сякаш ги гледаше на лента.
Не знаеше какво трябваше да изпитва.Беше го страх.Ами ако повече никога не се сдобрят със Селин?Потръпна при тази мисъл и затвори очи.Болеше го всичко.А уж било лесно да си вампир,да бъдеш безсмъртен,да нямаш грижи за нищо.Искаше да легне,да почуства Тюсанд до себе си,да я поеме в прегръдката си и да заспи спокойно.
Изправи се рязко и тръгна към коридора.
-Раян...!-викна го Халкиас,но Шеклър не й обърна внимание.
Огледа се и видя Балан и Боначели.Тръгна натам,а двете инстиктивно се обърнаха.Маришка му се усмихна,а Тюсанд отклони поглед.
-Може ли да поговорим?-погледна я Раян,но тя го игнорира-Поне ми кажи едно "Не".
-Не.-погледна го в очите Селин.
За миг той се загледа в нея.След това поклати глава и тръгна след Бранко.Усещаше миризмата й.Можеше да я проследи навсякъде.Миризмата й се беше разнесла в целия замък.
-Хей...-тихо каза Шеклър,като беше на няколко метри от нея.
Тя се стресна,защото не бе усетила чужди стъпки,но се усмихна.
-Какво правиш тук?Казах,че нямам нужда от компания.
-Но имаш нужда от охрана.-подсмихна се той и я хвана за ръката-Къде искаш да те разведа?
-Гладна съм...
-Оу.-подсвирна той-Тук не мога да ти помогна...не,чакай.Всъщност мога.Ще отидя да потърся някакви плодове за теб в гората,тъкмо искам да се нахраня,не искам да се изпусна пред теб.Но ако не намеря,има всякакви къщи,ще открадна малко храна от тях.
-Ябълки в този студ отвън?-ухили се Франческа и посочи един от прозорците.
-Е,добре де.Ще се правя на крадец.-целуна я по бузата и тръгна,но чу Бранко зад себе си.
-А аз тук ли да стоя?
-Иди по стълбите нагоре,ей там,в края на онзи коридор.-посочи Раян-На горния етаж са стаите.Избери си някоя,стига да няма някакъв багаж вътре.След малко се връщам.
Джовани кимна с глава и за секунди видя как вампира изчезна.Тръгна към края на коридора,като не спираше да се оглежда.Имаше толкова много картини,които й бяха инетересни.Утре щеше да излезе да разгледа,сега беше прекалено изморена.
Метна се на широкото легло и притвори очи.Всичко бе станало с така скорост,че дори тя самата се чудеше все още къде се намира.Какво,по дяволите,правеше тук Боначели.Определено не й беше приятно,но трябваше да я търпи.Все пак бе тук преди нея.
Разгледа цялата стая,когато в стаята влетя Раян,носещ няколко плода.
-Открадна ли ги?-засмя се Франческа,а той й кимна ухилен-Гадина.А ти нахрани ли се?
-Храната беше малко стара,но трябваше да ти взема нещо за ядене.
-Благодаря за саможертвата.-взе един от плодовете магьосницата и лакомо го гризна.
-Вкусно?-вдигна вежди Раян и седна на леглото.
-Мхм.-кимна тя и седна на масата.
Двамата продължиха да се гледат няколко минути.Джовани не спря да гледа в очите му.Харесваше го,няма спор.Но нямаше да допусне нещо повече.А тя го можеше,можеше да спира чувствата.Искаше го в леглото си,но нямаше да бърза.Имаше време за всичко.
-Какво?-усмихна му се тя.
Той се изправи и тръгна към нея.Какво като го болеше?Какво като от мислите му,Селин не излизаше?Можеше да се позабавлява още малко,нямаше да нарани никой.Прокара пръсти по глезените й и я целуна нежно по рамото.Тя остави плодът на масата и го хвана за блузата.Дръпна го към себе си и впи жадно устни.Първо го целуна нежно,но след това започна да се заиграва с езика му."Поддава се прекалено лесно!" мислеше си с наслада тя,но вампира си мислеше абсолютно същото.Шеклър я притисна до себе си,като обви ръце около талията й.
За сега нямаше кой да ги спре.Можеха да стигнат до края.

Извади някаква прозрачна,черна нощничка.Облече я набързо и се мушна под завивките.Гушна се в Раян,който не я прегърна и заспа.
След няколко отчаяни минути,в коит се чудеше какво да прави,Шеклър също затвори очи..а грехът беше извършен..

_________________
It`s all about sex ...
It's all about satisfaction (*)

**Sellen Tussand**

ъмм пиша тук от гробницата. нали вече са в замъка дружките

Няколко бледи лъчи достигаха на метри от Ан, Маришка и Селин. Двете вампирки направиха гримаса. Сякаш не им стигаше, че слънцето щеше да изгрее всеки миг, а и трябваше да си води коварните лъчи със себе си. Балан ловко премина на зиг-заг разстоянието до масивната порта и се шмугна на сигурно в замъка. Очакваше всеки момент Тюсанд и Бенет да се появят, но нещо ги бавеше. Трансилванката си имаше други проблеми, особено сега с новината за Саня, но не се сдържа и погледна леко през вратата. Двете фигури на Селин и Антъни все още бяха скрити в полумрака на нощта, но оставаха още няколко минути и слънцето щеше да се покаже. "Защо стоят там? Иска да стане на пепел ли?" изпуфтя вампирката и се облегна на студеня камък до нея. Щяха да влязат всеки момент.
- Само това ли беше Селин? Просто секс? Опитваш се да се утешиш с първият срещнат все едно си евтина к... - магьосникът беше хванал Селин за ръцете, гледайки я яростно. не му харесваше да бъде използван. Но гласът му оставаше спокоен. Само очите му издаваха разочарованието му
- Не ми говори така! - изсъска му Боначели
- Не ми казвай какво да правя! - Ан й отвърна със същият тон, стискайки я силно
- Ан не искам да го правя, но знаеш, че мога. Не ме предизвиквай и ме пусни. Ще говорим вътре. Не тук. Не сега... - каза Боначели, избягвайки погледа му. Концентрацията й бе вложена единствено в това да не го нападне. Можеше само с едно движение да се откъсне от хватката му, да докосне врата му. За един последен път, преди да се превърне в студен труп.
Не искаше това. Той не го заслужаваше. Твърде много грешки бе допуснала за един ден. Не можеше да си позволи още, не й когато всичко можеше да се оправи, някак.
- Просто ми отговори...това ли беше? Този поглед от преди малко. Пред нея се държиш така все едно нищо не е станало. Искам да знам Селин - продължаваше да настоява магьосника. Но поне вече я беше пуснал. Не искаше да умира по такъв начин.
- Не знам Антъни, разбираш ли? Не искам да е просто една нощ. Но не знам как да го направя по-дълго. Толкова много неща са объркани. Обичам друг...ти знаеше това, когато ме целуна. - този път Тюсанд срещна погледа на Бенет. В очите й той можеше да прочете съжалението и искреността й.
Това му стигаше, засега. Може и да си мислеше, че няма шанс с нея, но лицето й, целувките й издаваха друго.
Магьосникът поклати глава, пъхна ръцете в джобовете си и тръгна към входа на замъка. Нямаше проблем със слънцето и затова, за разлика от Маришка, вървеше в права линия. Селин изпуфтя и бързо се опита да не изостава. Разсеяна от всички мисли, които се въртяха в пълен хаос, тя не забеляза как потопя ръката си в един от последните отразени лъчи. Точно пред портата тя усети изгаряща болка в лявата си ръка. Погледна светкавично и видя обгорената кожа. Лек дим се вдигаше от нея, а гледката можеше да накара всеки със слаб стомаха да изкара червата си на снега. Изсъска, стисна здраво зъби и почти прелетя вътре. Скри ръката си отзад и тримата се отправиха към басейна.
Маришка погледна подозрително към Селин, която се спотайваше отзад, но нищо не каза. водеше новият член на неутралните към последното им място на забвление...

_________________

oh just go with the sin my darling

**Anthony Benett**

Антъни я погледна.Беше ядосан,чувстваше се използван.А мразеше това чувство,беше го изпитвал веднъж,нямаше да позволи да се повтори.Или Селин трябваше да избере с кой да бъде или щеше да се наложи той да я нарани.Но не.Той знаеше тя кой ще избере.Нима би избрал любимият си пред някакъв тип,който бе срещнала?Едва ли.Не искаше да си дава напразни надежди,но онова в очите й крещеше друго.Нима бе искала да опита нещо различно?Или по-скоро бе за отмъщение.Дразнеше се,че го държеше в неизвестност,но при първа възможност щеше да говори отново със Тюсанд.
Вървяха в някакъв пуст коридор,въздуха беше наситен с прах,трудно се дишаше.По целият коридор имаше стаи с резбовани врати.Всичко тук вдъхваше респект.Имаше огромни прозорци с тежки пердета,които изцяло спираха слънчевата светлина.Трябваше да свиква с тъмнината,всичко тепърва започваше.
Чу някакви гласове в края на коридора,идващи от някаква стая с голями врати.
-Кажете ми,че там не е тъпкано с вампири.
-Жалко,други няма.-усмихна му се Маришка,а Антони вътрешно зяпна.
Щеше да трови още нерви.
-Не се тревожи.Всички са добрички.-смигна му Боначели.
-Освен един.-погледна я Балан.
-Едва ли ще забележи нещо.
-Ще останеш изненадана тогава.
За какво говореха те,по дяволите?!Ясно,женски тайни.Скоро щеше да разбере.
Влязоха в голямо помещение с басейн,маса и шезлонги.Някои от вампирите бяха във водата,като видимо се забавляваха.Бенет погледна към масата и видя поредната красавица.Тя оглеждаше нотките си,но в момента в който влязоха всички замлъкнаха и ги погледнаха.
-Храна ли носите?-обади се някакъв чернокос вампир от басейна.
-Млъкни,Рик.-усмихна му се Селин-Това е Антъни Бенет,идва за да се присъедини към нас.
-Ричалд Малфой.-кимна чернокоското и отново се гмурна под вода.
-Рафаел Блянчард-излезе друг вампир от басейна и му подаде усмихнат ръка-А това там е Раян Блянчард,той ми е брат.
Младо момче,тийнеджър, му помаха,докато се опитваше да се отскубне от хватката на Рик.
-Елира Халкиас.-помаха му червенекосата красавица и мъжа се усмихна на всички.
-Къде са Бранко и Шеклър?-погледна към Раф Боначели.
-Изчезнаха и двамата.-вдигна рамене той и скочи във водата.
Маришка и Селин се спогледаха.Ан погледна към Тюсанд,която упорито избягваше да го погледне в очите.
Изведнъж всички очи се насочиха към вратата.Дори Бенет се стресна,мислейки,че всички наведнъж ще го нападнат.Оттам се чу силен смях и минута по-късно на вратата се появиха мъж и жена.И отново вампири,естествено.Усмивките и на двамата се стопиха при вида на толкова сериозно лица.В помещението настъпи тишинна.
-Антъни,това са Раян Шеклър и Франческа Бранко.-наруши тишинната Халкиас.
-Здравей.-усмихна му се жената и му подаде ръка.
Ръката й бе топла.Бенет също й се усмихна.Беше намерил и друг човек,освен него.
-Къде бяхте до сега?-обади се Малфой.
-Където си имахме работа.-завъртя очи Раян и впи поглед в Ан,който в първия момент се стъписа.
Погледна към Селин,после отново към Шеклър,а след това отново в Тюсанд,която му кимна.Вътрешно се засмя.Нима беше влюбена в този?Ако не беше вампир,сега щеше вече да е мъртъв.
Раян мина покрай него и лицето му мина на сантиметри от неговото,присвивайки очи.Седна на масата,а до него се настани и Франческа.
-Ще седнем ли и ние?-усмихна се Балан.
За миг всичко потъна в тишинна.Боначели и Бенет седяха един до друг,а Селин гледаше в ръцете си.Единствения шум идваше от водата в басейна и смеха,който издаваха другите трима вампира.
След няколко мъчителни секунди,Раян и Селин рязко се погледнаха.Ан отново се стресна,докато другите не обърнаха особено внимание и започнаха разговор помежду си.Но Бенет не изпусна от поглед двойката.Двамата се гледаха с разширени ноздри,всеки готов да избухне.Тогава Шеклър скочи от стола си и се метна върху Антъни.
Всичко стана за части от секундата.Маришка и Селин успяха да реагират най-бързо и го дръпнаха веднага от Антъни,секунда преди да го убие.От водата излязоха Блянчард и Малфой,които хванаха разярения вампир по-здраво.
-Как можа да спиш с него.-изсъска Шеклър.
-А ти как можа да спиш с Франческа?!-присви очи Тюсанд.
Тогава всичко се проясни в главата Ан.Всичко е било нагласено.Боначели е знаела,че Раян ще спи с Бранко и просто е търсела забавление.Щяла е да пусне дори на някой селянин.Селин се обърна и погледна към Антъни,като видя цялото разочарование в очите му.Искаше да му каже нещо,да се защити с някаква версия,но всичко това беше неизбежно.
Те двамата се обичаха,а Ан нямаше работа между тях.Всичко бе илюзия,че може все пак да има шанс със толкова красиво същество като Селин...

**Sellen Tussand**

" Не, не мога да те разбера! Как можа да го направиш? А после аз не съм те обичал, така ли Селин?"
" Осъзнай се, Раян. Ти първи се подхлъзна. Една целувка...можех да я понеса. И щях. Но това! Да спиш с Франческа? Толкова ли съжаляваше, че си ми предложил...реши че е по-лесно да ме нараниш, за да поправиш грешката си?"
" Не си мисли, че само ти си наранената! Не знаеш как се чувствам аз. А си мислех, че няма нужда дори ти го казвам. Мислех си, че мога да ти имам доверие. Но това променя всичко."
" О, да колко много си наранен само! Аз дори не го познавам. Не изпитвам чувства към него. Всичко беше просто секс, Раян...нищо повече. Но при теб е различно. От всички жени реши да избереш Бранко. Знаеш колко я мразя. При нея няма случайни неща...И ти й се върза като малка златна рибка."
Двамата вампири стояха един срещу друг, всички мълчаха около тях. Беше толкова необичайно, дори въздухът беше тежък. Сякаш всеки момент Шеклър и Тюсанд щяха да се хванат за гушите.
Останалите вампири бяха седнали около масата, споглеждайки се. Не знаеха какво да направят. За всеки случай хвърляха и по един загрижен поглед към Селин и Раян. Двамата бяха седнали на ръба на басейна. Имаха толкова много да си кажат, но не излизаше дори въздишка от тях.
- Поне не си крещят - поклати глава Рич
- Откъде знаеш? - изгледа го Маришка
- С тяхната телепатия...нищо не се знае - каза Елира и скръсти ръце
" Не съм искал да те нараня Селин, но ти...спала си с него съвсем съзнателно. Защо аз трябва да съм виновника?"
" Не беше там, не знаеш нищо..." - вампирката наведе главата си надолу и се загледа във водата. Беше безмълвна, като самата нея.
" Знам достатъчно. Малкото ти магьосниче не знае как да пази мислите си. Поне ми кажи защо? Хареса ли ти? Или го напарви само за да ми го върнеш" - Шеклър докосна брадичката й, карайки я да го погледне. Искаше да знае истината.
" Чувствах се предадена. Той се появи и се опитах да го разкарам, но не се получи. Трябваше само да му покажа пътя до замъка, но и това не се получи. Направих грешка, Раян. Знаех какво правя, знаех, че ще разбереш рано или късно...но не се спрях. Имах нужда да знам..." - Вампирката си пое дълбоко въздух, искаше отоново да отмести поглед от тези очи, това лице което щеше да обича вечно
" Да знаеш какво? Че и аз ще страдам и ще се чувствам като глупак ли?" в очите на Шеклър имаше само ярост и разочарование.
Това бяха вторите зелени очи, които я нараняваха толкова. Но този път болеше дори повече. Боначели поклати глава и вдигна едната си вежда
" Не. .. че все пак някой ме обича и е готов на всичко без да се замисли дори." Селин несъзнателно докосна пръста, на който доскоро Раян беше сложил пръстена. Чувстваше липсата му...де да беше само неговата.
- При него ли отиваш? - Раян изгледа Селин докато ставаше. От гласът му прозираше сърказма
- Трябва да му обясня как стоят нещата. В крайна сметка излиза, че съм го използвала. Поне едно обяснение му дължа - вдигна леко рамене вампирката и остава Шеклър сам
Докато изминаваше нищожното разстояние до Бенет, Селин се опитваше да подреди мислите си. Какво щеше да му каже... "Съжалявам, но това беше"? Беше твърде нескопосано обяснение, дори за нея...
"Това му е досадното да имаш сериозна връзка. Трябва да говориш твърде много. Грр мразя го това" стисна ръцете си в юмруци и без да разбере подмина Франческа.
- Принавам ти го. Имаш вкус...Твоите мъже са толкова невероятни в леглото, че си умирам да знам кой ще е следващия - подхвърли й злобно Джовани, подсмихвайки се самодоволно.
Боначели грабна като светкавица една чаша с останала на дъното капка кръв и я запрати по магьосница. За жалосто рефлексите й бяха бързи и стъклото мина на сантимитри от главата й
- Следващият път няма дори да разбереш, че идва към теб. - изсъска й вампирката
- Да, да...вярваш ли си? - засмя се русокосата, излягайки се на един шезлонг
- Не я убивай - напарви ангелска физиономия Маришка, когато Селин доближи масата им. Застана до стола на Малфой, който й се усмихна. За разлика от Балан, той искаше поне да й даде урок. Селин му смигна и погледна към Бенет
- Антъни, ще може ли да поговорим. Няма да отнемам много от ценният ти смъртен живот - каза тя и завъртя един тъмен кичур около пръста си.
Магьсника само кимна и бързо се измъкна от стола. Двамата вървяха безмълвно напред. Не трябваше да се отдалечват много...само до другият край на басейна. Така или иначе Раян щеше да подслушва, нямаше значение къде са.
- Сега ще ми обясниш ли какво става? - изгледа я остро Ан
- Така и така съм почнала със сълзливите насъпонисани обяснения. Ще бъда бърза - усмихна се леко вампирката
- Значи все пак беше само това. Използва ме, за да си го върнеш на гаджето си...и сега ще ме отрежеш. - започна да кима Бенет, но не свали поглед от Селин
Искаше тя да му каже, че не е вярно, но какъв беше смисъла да се заблуждава. Не можеше да се мери с вампира. Не и когато тя го обичаше толкова много
- А казах, че аз ще бъда кратка. - въздъхна Боначели - Съжалявам, Ан. Не исках да се получи така. Но нямам друг избор. Не мога да променя случилото се и затова ще трябва да се науча да живея с него. Беше грешка и единственото за което ме боли е че ти също се замеси в това. Страхотен подарък получи за "добре дошъл" - лицето на Селин изразяваше всичко, което искаше да му каже. - Ти си страхотен, не ме разбирай погрешно, но аз го обичам. Избрах безсмъртието, за да съм с него и не съм готова да го изгубя. Животът ми няма да има смисъл. Ще се превърна в поредният вампир търсещ отмъщение и убиващ всичко живо. Не искам това...

_________________

oh just go with the sin my darling

**Anthony Benett**

-Ясно.-леко наведе глава Антъни и се усмихна-Не се тревожи,няма да ви се пречкам.Но и ти се прави,че не ме виждаш,става ли?
-Нямах това предвид...
-Няма значение,Селин.-засмя се престорено Бенет-Живейте си безсмъртния живот както искате,нямам работа при вас,а и честно казано...не ми пука.Весело посрещане.
-Държиш се ужасно.-поклати глава тя.
-Аз?!Аз се държа ужасно?Не виждате ли вие какви ги забърквате?Той спи с нея,а ти веднага да спиш с първия срещнат.Къде ти е достойнството,Селин?
-Нямаш право да ми говориш така!
-Наистина ли ме мислиш за толкова глупав?Не ме познаваш,Боначели.
-Аз съм глупава.Трябваше още там да ти прережа гърлото.-изсъска му в лицето Тюсанд.
-А защо не го направи?Не искаше,нали?
Дръпна лекичко края на един неин кичур,усмихна се и се върна на масата.Всички бяха подслушвали,това беше ясно.Само Франческа се беше излегнала на един шезлонг и беше затворила очи.
-Как си,Антъни?-наруши тишината Маришка.
-Нормално.-сви рамене той,знаейки,че Балан знае.
Беше го попитала,само за да наруши тишината.Бенет извъртя глава и погледна към Шеклър,който се беше приближил към Боначели.Двамата се гледаха право в очите,сякаш бяха сами и за тях други не съществуваха.
-Изглеждаш ми тъжен.-стресна го Бранко,която се настани до него.
-По-скоро уморен.-усмихна й се в отговор той.
-Ако искаш може да излезем..да те разведа.-сви рамене тя,а Ан я погледна.
Погледна отново към Тюсанд,след това кимна.
-Къде ще ходим?
-Където кажеш...само дето и аз не съм особено запозната.-засмя се невинно жената.
Антъни се усмихна на усмивката й *omfg* и се изправи.Подаде й ръка,а тя каза лигаво на останалите:
-Ние ще се върнем след малко,стана ни скучно тук.
-Като че ли не чухме всичко.-завъртя очи Малфой,а Балан го сръга.
-Няма проблем,ние ще сме или тук..или в някоя друга зала.-усмихна им се Маришка-Приятно!
-Мерси.-помаха им Бранко и хвана Бенет под ръка.
Стана му малко неприятно,но не можеше да я отблъсне.Тръгнаха към изхода,кога усети нечия ръка да го хваща за другото рамо и да го дръпва назад.
-Внимавай с нея.-прошепна му Боначели-Не знаеш какво може да ти направи.
-За какво говориш?-вдигна вежди Бенет и се усмихна.

**Sellen Tussand**

- Тя е усойница. Искаш да пробваш от отровата й ли? - изгледа го предизвикателно вампирката.
Не че ревнуваше, просто се притесняваше за него. Бранко наистина бе способна на уникални номера. Не беше нужно всички да ги изпитват, просто Вселената имаше нужда от малко равновесие. Злото заемаше твърде голяма половина от нея...
Като онзи път, когато Тюсанд си мислеше, че Марко е в краката й. А всъщност той беше просто неустоимата примамка на Франческа. Подло, но ефикасно. Да го сложи точно там, където Селин нямаше кака да не го забележи - конкурс за мачовци. Е целта оправдава средствата - а крайната дестинация, Владимир, можеше да оправдае дори убийство...
- Да не би да е по-силна от твоята? - арогантността в гласа на Ан събуди Селин като студена вода
- Защо го правиш? Просто се опитвам да те предупредя. Опасна е и не искам да страдаш...точно заради нея - Боначели не искаше да спори с него, а още повече да го гледа как страда
- Не искаш да страдам? Аз не страдам Селин! Може би при теб е така, но не и при мен. Не се опитвай да бъдеш мила, не и след всичко, което направи - извъртя погледа си Ан с досада
- Добре.
- Добре! - изсъска й магьосника в отговор
- Дано ти бъде забавно с нея. Нечовешки подла, но може да ти хареса - кръстоса ръце пред гърдите си вампирката и погледна настрани
- Видова солидарност, г-це Боначели. Нищо лично.
- Хей, и аз съм била човек, не на мен тези - започна да му размахва пръст пред лицето
- Ти го каза...била си. Но вече не. Няма нищо човешко останало в теб, идеално си попила всико, на което те е научил твоя любовник - с ирония каза Бенет и изгледа Шеклър, която беше на разстояние от тях, но дори не мигваше.
"вече мога ли да му извадя езика?" - ехидните мисли на Раян отекваха в главата на Селин, която само го сряза с едно кратко Не.
- Не ме познаваш! - процеди през зъби зеленооката, без да осъзнава, че те са се издължили
- О и не искам. Благодаря за демонстрацията. И аз ще си взема такива за Хелоуин - Ан се разсмя принудено

_________________

oh just go with the sin my darling

**Anthony Benett**

Шеклър се озова за секунди до Селин и присви очи към Антъни.
-Годеникът ти май не е особено доволен.-вдигна вежда Ан и се засмя.
Раян направи рязко движение,но Селин го хвана през корема.
-Няма смисъл.-хладно каза тя,преплете пръсти с тези на Раян и го повече към масата.
Малко преди да седнат,Селин се обърна към Бенет и му каза:
-Внимавай.Замъка е пълен с изненади.
-Благодаря за предупреждението,принцеске.-усмихна се злобно магьосникът и видимо видя как Раян потреперва.
-Хайде,де.-тропна с крак Франческа и Антъни тръгна към нея-Къде ще ходим?
Хвана го отново тя,а с другата ръка започна да си играе с кичур,който беше паднал върху лицето й.
-Питаш мен къде ще ходим?-засмя се Антъни,а Бранко се усмихна.
-Може да отидем..мм в билярдната зала?-мило го погледна тя,а Бенет сви рамене в съгласие.
-Искаш да кажеш,че тук има билярд?-удиви се Ан.
-Да,колкото и странно да звучи.-гръмко се засмя тя-Моята реакция беше същата.
-Уау.Страховито.-вдигна вежди Ан и потърка ръце-Обаче е много студено.
-Добро утро.-потупа модерното си сако Бранко и възкликна-През нощта трябва да се завиеш с поне три одеала.
-В собствена стая ли ще спя..или?
-Мда.-слезе по-надолу с ръката си Франческа,като се опита да го преплете пръсти,но Бенет се направи,че си връзва връзките.
Повървяха малко в пълна тишина,единственно леките им стъпки се чуваха и ударите на токове от ботушите на италианката .Ан обичаше тишината.Можеше да размишлява,да помисли над това,което му се случва.
-А,ето я!-възкликна Джовани и му посочи голяма,масивна дървена врата.
-Уау.-загледа я колко е висока Антъни-Ще успеем ли сами?
-Сам.-поправи го Бранко и показа ноктите си-Преди малко се лакирах.
Ан завъртя очи,без тя да види и започна да бута вратата.За негово очудване,вратата се открехнала лесно,дори прекалено лесно.Франческа минала покрай него,с доволна физиономия и влязла вътре.Бенет я последвал и усетил колко по-топло било в залата.
-Ихаа.Има дори алкохол.-засмя се Антъни,застанал при бара-Какво ще искаш за пиене?
-Налей каквото има.-съблече сакото си Джовани,а Бенет едва не изпусна чашите.
Франческа беше облечена със страшно къса пола,сребрист потник и колан точно под гърдите.
-Какво?-погледна го тя,като се подпря на билярда.
-Нищо.-отмести поглед от дълбокото й деколте Бенет и се засмя-Защо вървиш така като ти е студено?
Бранко също се засмя,сви рамене и се приближи към бара.
-Какво слагаш?
-Има някакво вино,добре отлежало.-помириса чашата магьосникът и я подаде на жената.
Вдигна и своята и съвсем леко я допря до нейната.
-За едно ново начало.-тихо каза той.
-За едно ново начало.-повтори Джовани и допря чашата до устните си,като отпи от червената течност-Наистина е хубаво.
Ан се усмихна,а след това каза весело:
-А,сега,очаквай поражение!
-Моля?-едва не се задави магьосницата.
-Билярд,момиче!-започна да се смее Бенет и тръгна към билярда.
-Оу!-също се засмя Бранко и тръгна след него-По-скоро си пази гърба.Играя билярд от малка.
-Едва ли.-леко се обърна да я погледне Антъни и се наведе да изважда и нарежда топките-Кой ще ги разбие?
-Аз.-намигна му тя и взе една от щеките.
Мина близо покрай него,сякаш нарочно опирайки се в неговото тяло.Приведе се съблазнително и удари силно бялата топка,като успя да разбие всички топки.
-Браво.-дари я с чаровна усмивка Ан и остави чашата си-Сега,гледай как го прави майстора.
Прицели се в една от топките и с един бърз,красив удар я вкара в джоба.Франческа вдигна вежда и му се усмихна.Той й намигна и отново се прицели.Втората топка също влезе в желания джоб.Бранко продължи да го гледа с леко присмехулно изражение.Третата топка,обаче успя да избяга.
-Само толкова ли можеш?-ухапа го тя,а той се облегна на канапето.
-Да видим ти какво ще направиш.-засмя се той и отпи от виното.
Джовани му доказа колко ловко може да играе.Три топки,една след друга,при това само нейни,влязоха в средния джоб.
-Аплодисменти?-направи лек реверанс тя,а Бенет завъртя театрално очи-Видя ли?Не си точно майстор.
Мина покрай него и го дръпна леко за блузата."Значи така действаш,а?" помисли си с насмешка Антъни."Само дето,не всеки мъж може да падне в примката ти."
-Бранкоо.-чу се силен глас пред залата.
-Малфой.-промърмори си тя и двамата магьосника инстиктивно се обърнаха към вратата,където с гръм и трясък влязоха вампирите...всички,на куп.

**Прах**

-Играете без да викате приятелите си,ха?-усмихна се Рик и се приближи към тях.
-Жалко,че тук нямаме такива.-усмихна му се в отговор Франческа.
-Наистина ли?-приближи се по-близко до нея Малфой и я погледна в очите.
Някога беше обичал тези очи,които сега го гледаха с толкова неприязън.Но в него все още имаше малка частица от любовта,която бе изпитвал към нея.Искаше да вдигне ръка и да я погали,но го беше страх.Не искаше отново да се разкъсва между две жени.
-Да,наистина.-студено промълви тя,но не помръдна.
Дори не трепна под погледа му.Рик искаше да я прегърне,поне една прегръдка,която да му остане за спомен.
-А аз къде съм?-тихо прошепна той.
-Ти си с тях.Ние с теб отдавна вече нямаме нищо помежду си.-на пресекулки отвърна Бранко.
Погледна настрани и видя как Маришка разговаря с Бенет.Малфой проследи на къде гледа,за миг задържа погледа си върху Антъни,а след това й прошепна:
-Бенет значи,а?
-Не.-поклати глава тя,все още без да откъсва поглед от него-Но няма какво повече да искам от теб,Рик.Нараних те достатъчно.Остави ме на мира,моля те.
-Какво по-точно искаш от мен?
-Искам да забравиш за това,което си изпитвал към мен и да гледаш напред.Имаш цяла вечност,през която ще си намериш друга.
-Хубаво.Забрави,че ме има и...забрави за този разговор.
Рязко се завъртя и тръгна към вратата.Докато се усети Джовани,той вече бе излязъл.Изпъшка уморено и се затича след него,под погледите на всички.
-Рик!-тихо го извика,знаейки,че той ще я чуе.
След по-малко от секунда,чу шум от запалка,който дойде от края на коридора.Затича се натам и го видя.Беше се облегнал на стената,сякаш сляп за всичко останало,пушеше и сякаш отвътре нещо го изтезаваше.
-Рик...-прошепна тя и се приближи.
-Имам нужда да остана сам.-погледна я той с умолителен поглед.
-Но нали...-с пресипнал глас игнорира думите му тя-Нали ми каза,че ти си с Маришка...обичаш нея,не мен...
-Заради това се обвинявам.Обичам я,но...погледнах твоите очи и си припомних всичко,което изпитвах към теб.
-Не можеш да бъдеш и с двете.
-Именно.Но любовта ми към теб е по-силна.По-силна от тази,която изпитвам към Маришка.
-Не говори така.-прошепна тя-Аз не мога да бъда с теб,осъзнай го.
-Хубаво тогава.-изправи се той,леко й се поклони и тръгна към стълбите.
Дори в походката му имаше болка.
-Рик,чакай!-извика Бранко,затича се към него и го обърна към себе си.
Впи устни в неговите,започна да го милва по страните и се долепяше колкото се може по-силно към тялото му.
-Обичам те.-прошепна той,но Франческа поклати глава.
-Това беше просто "Сбогом",Рик.Съжалявам.-целуна го отново по бузата и се заизкачва по стълбите към стаята си.
Малфой я проследи с поглед,след което се строполи на стълбищата.Главата му щеше да се пръсне.Опря длани до слепоочията си и затвори очи.Не изпитваше физическа болка.Напротив...нараняваше се психически.
-Знаех си,че във връзката ви е присъствала и любов.-чу познат глас той и вдигна глава.
-Не знаеш абсолютно нищо.-през зъби каза той,като отново затвори очи.

_________________
It`s all about sex ...
It's all about satisfaction (*)

**Sellen Tussand**

- Мда, прав си Рик. Не знам абсолютно нищо. Нямам си и представа какво е любовта, какво е просто секс и какво означава, когато кажеш на някого обичам те по този начин. Но ти знаеш всичко нали? - провокациите бяха полезни. Малфой отвори очи и сякаш с поглед изпепели вампирката
- Какво искаш Селин? Защо се месиш и в това. Не ти ли стига, че прецака Раян, Бенет. нямаш ли неща над които да мислиш? Цяла вечност при това - Рик поклати глава, но не я погледна отново
Стоеше си там като един току що използван парцал, захвърлен на произвола на съдбата. но това не учудваше Боначели. През изминалите дни тя се чувстваше по същия начин и най-лошото - беше накарала и други да се чувстват така.
Любовта боли. Тя е просто поредният начин да кървиш, най-отвратителния.
- Да, да остани си така мил, скъпи. Ще спечелиш някоя награда - завъртя очи вампирката и без да се интересува какво мисли Малфой, седна до него на стъпалата и се облегна назад. Мраморът беше студен, а камъните по стената идеално неравни.
- Не мисля, всичките са отишли при теб и Бранко. Най-коравосърдечна кучка
- Франческа
- Най-досадна кучка...
- Аз, аз - започна да ръкомаха, като мажоретка на баскетболен мач
- Мда, ето, че поне знам нещо. - Леко се усмихна Рик - Цигара?
- Две, ще те черпя някой друг път - Тюсанд бутна леко Малфой с рамото си
- Не казвай на никой за това, най вече на Маришка - този път не само погледът, но и гласът на вампира бяха смразяващи
- Не си мисли, че си падам по клюките. не и когато са свързани с нея - направи физиономия на отвращение и дръпна силно от цигарата
- Защо я обичаш Рик? - селин го гледаше с чисто любопитство
Наистина не можеше да проумие как свестен вампир като Малфой може да се влюби в такова изчадие. тя нямаше чувства, просто манипулации
- Ако не те познавах щях да кажа същото и за теб - изгледа я той
- Хей, това не е честно. Дължиш ми още 1 цигара и обяснение. - засмя се вампирката загасяйки цигарата си
- С това темпо ще ме оставиш с празна кутия - недоволстваше Малфой, опитвайки се да избегне темата

_________________

oh just go with the sin my darling

**Прах**

-О,я стига.Не мисли,че не знам за огромните ти запаси с цигари.-бутна го с рамо Боначели.
-Ще изпия студената кръв на Раф.-усмихна се Малфой и се облегна назад,подавайки кутията на Селин.
-Та,кажи ми сега.Какво толкова намираш в нея?
-Тя не е такава,на каквато се прави.-въздъхна Рик-Бях по цяли дни с нея,знам,че не е такава.
-Аз също я познавам от много време,но винаги си е била такава.-вдигна рамене Тюсанд като вдиша дълбоко дима.
-Да,но не по този начин.Давах й всичко от себе си,да не говорим,че я боготворях.-поклати глава Малфой-И все пак.Няма значение.Тя ми даде своето "Сбогом".
-Тогава ти й дай твоето.-вдигна рамене Селин.
-Едва ли ще ми позволи.-вдигна вежда Ричалд.
-Ооу.Ти имаш предвид...ооу!
Малфой започна да се смее,а Тюсанд се подхилкваше.
-Ужасен си.И все пак,само това ти е в главата.
-За какво друго мога да мисля тук?-леко й се оплези той,а след това се изпъна-Гладен съм.
-Ти вечно си гладен.-завъртя очи Селин.
-Не се подигравай,страшно съм гладен.-уж изпепеляващо я погледна той и се усмихна.
-Какво?
-Като сме се заговорили за любов...какво става с теб и Раян?- с лукава усмивка я гледаше Малфой
-Не ми се говори за него.-поклати глава вампирката.
-Е,хайде де.Сподели с батко си.-ухили се Рик и я потупа по рамото.
-Ами какво да става.Всъщност и аз не знам.-вдигна рамене Селин.
-До колкото ми каза Шеклър,разбрах,че си имала афери с Бенет.-подхилна се той.
-Не е смешно.-смръщи вежди Тюсанд-Това беше просто миг на слабост.Тъкмо ме бяха предали и имах нужда да отмъстя.Това е.Няма нищо по-специално между нас.
-Тогава сега с Шеклър какви сте?Приятели,съпрузи...или?

_________________
It`s all about sex ...
It's all about satisfaction (*)

**Sellen Tussand**

- Съпрузи? О пресвети Дяволе! Съвсем бях забравила за това - изхили се вампирката
Сякаш беше преди 20 века...онова предложение, пръстена, щастието и най-вече тяхната любов, в която никой не можеше да се намеси.
- Тц-тц Боначели, наистина ти се отразява зле липсата му. Щом започваш да забравяш, а си още млада кръвопийца - с ирония каза Рик и започна да кима енергично
- Ъх не сериозно. Липсва ми...мислех, че ще можем да се разделим за малко, но мамка му - Селин с ярост трясна един юмрук по стената.
Заболя я, но не й пукаше особено. Раната не беше голяма и вече започваше да зараства. Един от плюсовете да живееш вечно
- Мда, значи не сте само приятели, определено вече не сте и сгодени, странна двойка сте да знаеш - опита се да се пошегува Малфой, но не се получи много добре.
- И всичко е заради...
- Не я обвинявай за всичко!
- Защо не? Смисъл тя пристигна и всичко се обърка. Не е ли тя виновната...ако следваме пътя на желязната ми логика? - Тюсанд вдигната дясната си вежда
- Ако следваме пътя...няма да стигнем до никакво решение.
- Добър отговор г-н Малфой - заръкопляска вампирката и двамата се засмяха
Всеки избягваше темата за това какво всъщност става с тях. Не беше лесно да се говори за такива неща, не и когато си вампир и се предполага, че нямаш сърце.
Рик напарви изискан поклон и се усмихна с най-чаровната си усмивка.
- Гладен съм! - изписка той като малко дете
- Ех, знам една страхотна жертва, но на теб няма да ти хареса - започна да увърта един кичур около пръста си

_________________

oh just go with the sin my darling